Steffi Weismann за Sofia Undeground 2015

This post is also available in: English

Само ден преди откриването на Sofia Underground 2015 имах удоволствието да се срещна с Steffi Weismann. Поговорихме си за нейната дългогодишна връзка с машините, както и за пърформанса, който ни е подготвила за утре. Постарай се да не го изпуснеш!

За Steffi Weismann

Работя с всички форми на живо изкуство. Комбинирам звуци, гласове, собственото си тяло, понякога видео. Интересува ме настоящия момент, да създадеш пърформанс, който е уникален и интерактира с пибликата, с конкретната ситуация и, разбира се, самото място. Може да се каже, че никога не повтарям пърформансите си, никога не се случват два пъти по същия начин. Винаги е комбинация от предварително потготвена част и импровизация. Работите ми са процес сами по себе си. Имам нужда от контакт със зрителя за да ги развия. Променя се с всеки път и се опитвам да вплета опита, който съм натрупала от предната ми среща с публиката. Не съм импровизатор, поне не изцяло. Имам концепция, която крепи пърформанса, върху която работя, но също държа да има място за импровизация. Комуникация е ключово понятие за мен. Да използваш не само думи, а и образи и звуци, за да общуваш.

Вълнува ме връзката между човека и машината. Интерфейс и взаимоотношения. Преди десет години започнах да работя върху направи-си-сам технологии и да изграждам малки машинки и роботи. Преди пет години започнах да работя върху този инструмент, който донесох и в София. Наричам го the lap-strap. Това е колан, който произвежда и обработва звуци. Напълно независим е по начин, който ми позволява изцяло да го нося върху себе си, с прикачени говорителите, миксерът, микрофонът и други устройства. С него мога да записвам на момента – реакцията на публиката, да кажем – и да миксирам. Инстантно композиране – смес от звуци, музика и движението на тялото ми.

Машини

Взаимодействам си с машини в ежедневието си, така че ми се иска да използвам това и в работата си. Например, в  този проект, в който комуникирам със своя компютър – той знае повече за мен, отколкото аз самата и ми е треньор. Направих това преди 15 години, когато не беше толкова очевидна тема, това че компютърът притежава толкова голяма база данни за нас, пази нашата идентичност. За мен е много важно да наблюдавам това човешко-машинно общуване. И го намирам за смешно. Не гледам само критично на темата, тя има и  хумористична страна. Защото хората често се отнасят с машините… като с хора. Като с някой, който ти е близък и имаш действителни взаимоотношения. И мисля, че е важно да се направи коментар за това, да разгледаме отблизо поведението си около машини.

Има хора, които работят върху програми, които мисля, че могат да са опасни. Програми за контрол на човека. Но ако избера да се страхувам вместо да намеря свой начин да работя с технологията, това не би било решение. Затова започнах да създавам идеите си с помощта на технология, да я ползвам като инструмент. Машините не са добри или лоши, те са възможност.

Като пърформанс артист, мисля, че е също много важно да използваш и собственото си тяло, глас и сетива и да не ги заместваш с твърде много техника. Защото можеш да изгубиш много време и концентрация така. Ако се фокусираш твърде много върху технически проблем, няма да имаш фокус върху интеракцията си с публиката.

 

За идването в България 

Това е първият ми път тук. И ми харесва! Харесват ми всички малки парченца от преживяването досега. Разговорът, който водихме в автобуса, да пийнем и да си говорим в парка вечер, милите и отворени хора, с които се срещнах. Самото място- необработено и интензивно, притежава силна провокираща атмосфера, нещо с което може да се работи. Не е просто неутрално място, има история. Задава въпроси и иска отговори. Събирам идеи, записи, които мога да ползвам утре. Диалогът започна. Чудесно е, че имах два дни да създам някаква връзка с мястото. Два дни не са много, но са начало.

 

Не забравяй да погледнеш програмата и да си навреме довечера!