Срещнах се с Игор малко преди премиерата на „Traffic Life“ за да си поговорим за филма. Съгласихме се да не се стига до разпит, а просто да поговорим, което пасваше на следобедно-лежерната обстановка. Традиционно начало на всеки разговор от този тип е въпросът „Разкажи ми за себе си“. И Игор започна да говори за кино.
От 13 години съм в България, иначе съм от Скопие, тук наблизо. Завърших, магистрирах в България, в НАТФИЗ специалност Кино Режисура. Обичам киното. То за мен е начинът да получа особен тип адреналин, който не съм срещал никъде другаде освен на снимачната площадка. През цялото време го търся- писането, измислянето, събирането на екип, самите снимки. А след това има и друг тип адреналин, срещата с публика. Как хората ще възприемат това, което си направил, ще го харесат ли.
В работата си държа на качеството, не на количеството. Да кажем, на две години, снимам нещо по-сериозно. Нещо, с които участвам и на фестивали. А междувременно- нещо кратко, минута- минута и половина, да се държа във форма. Казвам им „хайку филмчета“.
Сега за първи път представям документален филм. И то за нещо много близко до мен, циркът.
За цирка
Открих цирковото изкуство тук, в България, докато бях
студент. Липсваха ми играчките, като тези, които съм имал като дете. Открих нови играчки- реквизита за жонглиране. Всичко започна от топчетата, идеалната кръгла форма. Само след половин ден нещо започна да се получава. Видях, че ми открива огромен космос на фантазията. Все повече неща се получават, намираш си и други реквизити, става все по-детско. Но за мен това е хоби, киното е първо.
За пътуването
Когато отиваш на някое ново място, виждаш нещата, пълният този екстериор, градския, със съвсем собствени очи- носиш си нещо балканско там… Този момент, в който с твоя си различен поглед пристъпваш към новите страни и култури.
За филма
Канарите. Бях попаднал веднъж там така, за да жонглирам и да изкараме зимата. Там ми дойде идеята за филма, колко яко ще е да направим документален филм за жонгльори на светофари. Тоест, там аз аз пръв път пробвах това. Адски интересно ми стана, този адреналин, за който говорихме- и него го има, но различен вид адреналин, опасно е, а и все едно малко хващаш публиката си в небрано лозе- всичките тези коли, които така или иначе трябва да спрат на червено. Поисках да заснема различни артисти, с различни реквизити- точно на това място. Санта Круз, Тенерифе, столицата, разполага с много красиви фонове, перспективи. Не е като тук, да внимаваш накъде ще обърнеш камерата за да не хванеш пълния шит, рекламите, пастелните цветове. Там го няма това.
Беше забавно и интересно да разуча града първо. Светофара си го знаех. Но исках да проуча всички улици и булеварди, града като събирателна точка на коли, пешеходци и светофари, да започна филма с малко предистория за ситуацията, в която се развива самото действие.
С какво те промени процеса по осъществяването на Traffic Life
С нищо.
Беше комплексно, защото аз – нелегален, без постоянно пребиваване там и малко беше… тука ако спре полицията и ме пита какво снимам или какво жонглирате и снимате. Тогава не го мислих, но след като завърших филма се замислих, че ако се беше случило това, можеше да спра снимките. Или пък да не бях успял да събера интересни артисти. Конкретно във филма имаш хърватин, италианец и една добра групичка българи. В този смисъл, с нищо не ме промени. Освен, че ми даде по-голяма увереност, че можеш без никакви пари, с една упоритост да направиш филм от половин час. Което е една победа за мен.
Защо този филм е важен
Ами не е правен такъв филм, не само в България, за циркови артисти на светофарите. За много хора това може да е първа среща с това, не е много познато. Вече в София повече хора се срещат с това, защото има артисти, мои приятели, които се изявяват. Но за повечето темата е непозната.
Важен е защото разказва за един микросвят на хора, на които не им е толкова лесно, но знаейки да жонглират, да манипулират един реквизит, успяват да направят хората по-щастливи, да покажат нещо шарено, интересно, забавно и да прескочат бариерата на капитализма, която съществува навсякъде. Затова е важно за мен този филм да пътува и да има фестивален живот, защото показва един различен начин на живот.
Самият филм е no budget филм, направен на инат. С помощта на приятели и огромна инициатива от моя страна. Благодарен съм съм на всички, най-вече на артистите, но и на всички, които бяха обвързани – с постпродукцията, с музиката.
Режисьор, оператор и сценарист: Игор Христов
Участват: Мила Иванова, Калина Христова, Луиза Душкова, Филип Хараланов, Горан Иванетич, д-р Чизко Франческо и кучето Бастер.
Музика: Пламен Зафиров Zafayah, Борис Ненов Kin Dread, Климент Дичев, Martin Roots, Монтаж: Цветелин Йолов. Звук – Борис Ненов. Продукция – Salta Film Production
Продукция- Испания,България,Македония 2015
Продължителност: Филм: 30 мин. / Разговор с автора: 30 мин.
Вход: пожелателно дарение и/или консумация от бара
English 
Bulgarian 
