|
 Медеа @ Sofia Underground 2014
Само няколко дни преди началото на Sofia Underground 2015 извадих Медеа Янкова от работния й процес за да си поговорим за Машини.
Медеа за Медеа
Аз съм артист. Като такава се възприемам и искам да посветя живота си на изкуството и винаги да се занимавам с това. Да не правя компромиси да се занимавам с нещо друго, а изкуството да ми е хоби, пазя се от това нещо. Занимавам се предимно с живопис и художествен текстил и напоследък започнах да се интересувам повече от съвременните форми на изява – инсталация, пърформанс, видео арт. За мен най-важното не е формата, а да си искрен в това, което правиш. Да не се лъжеш сам себе си, да се оставиш нещо да те подтикне отвътре, изначално.
Фестивалът ми е много симпатичен, много леко минават нещата като организация (Абсолютно леко, най-лекото даже! – бел. ред.). Като участващ артист много ми харесва това. Винаги има много интересни участници, винаги се получават нещата. И общият дух на непреднамереност много ми допада.
Много интересно се получи, защото идеята ми хрумна преди да разбера темата за 2015. Бях в Англия лятото и есента на 2014, един приятел изтегли 20 паунда от банкомата. На банкнотата пишеше със ситни печатни букви, на ръка- „free Palestine“ . Въпреки надписа, банкнотата си е използваема. В момента, в който машината ги изплю, погледът ми се закова върху надписа. И не можах нищо да кажа. Всъщност, вцепених се. Моят приятел забеляза реакцията ми и каза „С парите можеш да предаваш послания, нали?“. И аз се замислих, че действително можеш да ползваш парите за предаване на послания, което превръща банкомата в машина за предаване на послания. Малко след като се върнах в България получих и поканата за София Ъндърграунд 2015 – Машини. Казах си „Това е!“, не можах да повярвам в първия момент. Няма нищо случайно.
Машини
 Изграждането на банкомата за послания
Вървим към роботизиране. Правим вече някаква биологична симбиоза с техниката и електрониката. Моето мнение винаги е било, че човекът е едно извънземно. От малка просто имам това чувство, че не сме съвместими с флората и фауната, която ни заобикаля. Сме, но не съвсем. Като че сме от друга планета, но сме го забравили. Може би цялото това роботизиране е връщане към някакви спомени и нещо, което сме били преди. Подсъзнателно връщане към някаква цивилизация, всичките тези сгради, компютри, коли, системи, изкуствен интелект и така нататък… Кой знае докъде ще стигнем?! Като по-малка бях върло против компютрите, особено в работата си, но с времето започнах да гледам по-позитивно. И все пак, ние хубаво я развиваме тая техника, но трябва и да развиваме себе си, нашия си биологичен капацитет. Машините са нож с две остриета – хем ни помагат, хем покрай тях закърняваме, разчитаме на компютъра и не използваме себе си. Защо правим робот, който да прилича на човека, всичко да прави като човека, че дори и да е вече самостоятелен? Ето това не разбирам.
Повече за фестивала и програмата ще намерите тук.
|
English 
Bulgarian